Имаш си ново сърце
Имаш си ново сърце
Има момент, в който се чувстваш по-нищо и от нулата.
В който близките ти са първите хора срещу теб и ти се подиграват.
В който правиш всичко, а не е достатъчно.
В който всичко останало е толкова криво, смазано, рухнало, строшено, че физическата болка те успокоява. Точно като наркотик.
Усещаш, че си сам, останала е само душата ти.
Зад теб е само сянката ти.
И то ако има слънце.
Молиш се, но за кого?
За какво?
Избавление няма.
Чувстваш как под теб земята пропада, но не заради природен катаклизъм.
Катаклизмът е вътре, в сърцето ти.
Операция от чувства.
Болезнена.
Питаш се: „Упойка дали няма, а платих толкова много!“
Има, разбира се.
Докато вкаменява сърцето ти, пак боли.
Ледени стружки обхващат тлеещи останки.
Миг на болка, миг на гняв, миг на самота.
И ето - излизаш от бялата стая.
Имаш си ново сърце.
Малко позакърпено, май втора употреба.
Ще живееш, ала чужд живот.
Ще чувстваш, ала чуждо нещастие.
Нечия мъка, нечие безразличие.
А щастието е малко, изчезва бързо.
Като дъх върху стъкло.
Като последното докосване от ръката, която е държала твоята в трудните моменти.
Като полет на птица... без криле.
© Женина Трифонова All rights reserved.
