Импресия
ИМПРЕСИЯ
Поезията във мене пак напира,
по-топла от майчина сълза.
Душата ми от езеро по-бистра,
събудена от пеперуден сън сега.
Готова съм аз обич да раздавам
на всеки премалял от студ.
Искрици да ти подарявам,
да те потопя в уют.
Жаравата в камината разравяш,
загледан си във моите очи.
И мълчаливо ти въпрос отправяш
“Ти тук ли си, кажи?!”
А аз летя във облаци сияйни.
И пясъчните кули си строя.
До мен достигат думите омайни.
Не искам да се приземя!
Загръщам се със роклята ефирна.
и донаписвам грешния си стих.
Ще се бунтува пак душата ми безспирна.
По навик, аз поезията скрих.
© Ирена Емилова All rights reserved.
