Импресия
ИМПРЕСИЯ
Поезията във мене пак напира,
по-топла от майчина сълза.
Душата ми от езеро по-бистра,
събудена от пеперуден сън сега.
Готова съм аз обич да раздавам
на всеки премалял от студ.
Искрици да ти подарявам,
да те потопя в уют.
Жаравата в камината разравяш,
загледан си във моите очи.
И мълчаливо ти въпрос отправяш
“Ти тук ли си, кажи?!”
А аз летя във облаци сияйни.
И пясъчните кули си строя.
До мен достигат думите омайни.
Не искам да се приземя!
Загръщам се със роклята ефирна.
и донаписвам грешния си стих.
Ще се бунтува пак душата ми безспирна.
По навик, аз поезията скрих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Емилова Всички права запазени
