In memoriam
На Пламен
Как болката аз своя да разкажа?
И кой ли може да ме утеши?
Момче добро и жизнерадостно познавах,
нелепата случайност го отне.
То беше само 14-годишно,
тъй малко, непознаващо света,
невкусило от радостите още,
жестоката съдба си го прибра.
А болката препълня ми гърдите
и мъката горчи като пелин,
сълзите тихо капят от очите
и стичат се по моите страни.
Пред мен разцъфва нежната усмивка,
усмихват се и сините очи
и много, много ми е тежко,
че твоето добро сърце навеки,
навеки то е спряло да тупти.
7.03.1985 г.
--------
Сбогом, скъпи Пламене!
Сбогом, навеки! Аз никога няма да забравя лъчезарната ти усмивка, топлите ти сини очи, дълбоки като морето и твоето нежно и добро сърце!
Спи спокойно вечния си сън!
Ти беше само на 14 години. Твърде малък - още не познаваше живота, но това не ти пречеше да го обичаш с цялата си душа. Смехът ти още звучи в мен, а очите като две звезди, слезли от небето, греят в душата ми!
Какво ти даде животът? Какво разбра ти от него, че си отиде толкова рано? Теб те няма, ти си мъртъв, положен в студения гроб, неподвижен и ням - ти, който не знаеше миг покой, но си жив и ще живееш в сърцето ми, скъпи Пламене!
Мир на праха ти!
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
