аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
6.03.2008 г., 22:21 ч.

In memoriam 

  Поезия » Друга
739 0 12

На Пламен

 

Как болката аз своя да разкажа?

И кой ли може да ме утеши?

Момче добро и жизнерадостно познавах,

нелепата случайност го отне.

 

 

То беше само 14-годишно,

тъй малко, непознаващо света,

невкусило от радостите още,

жестоката съдба си го прибра.

 

 

А болката препълня ми гърдите

и мъката горчи като пелин,

сълзите тихо капят от очите

и стичат се по моите страни.

 

 

Пред мен разцъфва нежната усмивка,

усмихват се и сините очи

и много, много ми е тежко,

че твоето добро сърце навеки,

навеки то е спряло да тупти.

 

 

7.03.1985 г.

 

--------

Сбогом, скъпи Пламене!

Сбогом, навеки! Аз никога няма да забравя лъчезарната ти усмивка, топлите ти сини очи, дълбоки като морето и твоето нежно и добро сърце!

Спи спокойно вечния си сън!

Ти беше само на 14 години. Твърде малък - още не познаваше живота, но това не ти пречеше да го обичаш с цялата си душа. Смехът ти още звучи в мен, а очите като две звезди, слезли от небето, греят в душата ми!

Какво ти даде животът? Какво разбра ти от него, че си отиде толкова рано? Теб те няма, ти си мъртъв, положен в студения гроб, неподвижен и ням - ти, който не знаеше миг покой,  но си жив и ще живееш в сърцето ми, скъпи Пламене!

Мир на праха ти!

 

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??