In Memoriam
Когато в средата бе
на краткия път,
във който ме къпеше
в злато дъхът ти,
тогава, тогава,
точно тогава
останах без теб.
И дните ми станаха
обредни пити.
Тогава мъглите
те скриха от мен.
И плачеше слънцето
за светлината ти.
Тогава, тогава,
точно тогава
сърцето ми стана
огнена лава
без теб.
Но твойта любов
като огън предавам
на дъщеря ми
и на моята внучка.
Безкраят във мен
е от порива твой,
който ти си посяла.
Предавам го
още по-нагоре
и свети душата ти
огледално.
Аз и ти сме
очи на невинните,
Мамо!
(редактирано на 15.12.2008 г.)
..........................................................................
Точно сега ли
(първият вариант - 24.01.1984 г.)
Сега ли, сега ли,
точно сега ли
трябваше да забравиш,
че ми трябваш неистово,
Мамо.
Мразя всички обредни хлябове,
които ми меси съдбата.
Галя те по косите ти златни,
а те са от болката бели.
В очите ти гълъби кацаха,
а сега са празни гнездата им.
Моля се във душата си
някога, някога, някога,
много скоро да мога,
да предам любовта ти
на децата си
и да видя в очите им
теб, Мамо.
Тогава, тогава,
точно тогава,
ще съм огнена лава
и... твое копие.
Майчице свята
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
