Инспектор Пис
От малка вкъщи ме научиха
редовно сиренце да ям.
В натюр, с пипер или пък с лучец -
избирам него пред салам.
От месеци във магазините
се случват странните неща.
Най-скъпичкото от витрините
избирам, ала пак греша.
И с мойта Пис, като с приятел,
разделям всеки порцион.
Когато свършва, обезателно
е пак за котката. Закон!
Пресити ли се вече, милата,
или капризничи - не знам,
но види ли парченце сиренце,
избутва го с краче. Без срам!
Загрижих се да не е болна.
Отбих се при ветеринар,
да проверим холестерола,
да я претеглим на кантар.
А той езика ù разбира.
Протяжно тъжното ù - мя-у!-
така преведе: Колабирам!
Фалшиво сирене - не ям!
Не виждаш ли, защо се връзваш?
Със Е-та, креда, тебешир
го правят и дори те лъжат,
че са го внесли от Памир!
Прегърнах котката-умница,
реших саламче да ù дам,
по-леко, от месо на птица,
но тя подуши го едвам
и в страх ù жлътнаха очите:
Направено е от глави,
рога, копита, човки стрити -
стомах от тях ще ни боли!
Втрещих се! Но разбрах - ще стане
инспектор санитарен Пис!
И щом злосторниците хване,
известност чака ме! И приз!
© Мария Панайотова All rights reserved.
