Инсталация
ИНСТАЛАЦИЯ
Не ме блазни казанът с овации,
с арт усмивки, до кокал съмнителни.
И пърформанс ли е, инсталация,
или гъдел за „драгите“ зрители?
Не е скулптура, модул, решение,
не е разказ, не е и картина.
Тя е някакво странно творение.
Аз дослагвам към нея години.
Късче нощ и звънчета от сънища,
във основата – Истина в бяло.
Шепа нещо. И много от нищото...
Книга, молив, парче огледало...
И перцето от птицата, дето
не е сова, а дявол я знае...
Акварелно петно от морето,
син прозорец към лилава стая.
По средата – платно на Надеждата –
неусетило вятърна ласка...
Недовършено шалче от преждата,
кукувичата... Щурава маска.
Не от подлите, не! - а от смешните,
ослепително бели, на Клоуна.
Отпечатък от стъпка, но грешната...
И трион, и душата на клона...
Тежка плоча от покрив на къща,
две следи на врабче край комина...
И излишното, старото, същото...
Лъв, задрямал във герб, ламаринен...
Сламки, пух от гнезда – разпилени,
гълъб бял – виртуален... Клавиши.
Спрял часовник... Живот – над колене,
над устùте... И трудно се диша!
Три висулки от приказка ледена...
Очилата с диоптър на татко...
Анекдот за вълната и гребена...
И бурканче с горчивото сладко...
Нощи хиляди още... И колко
бих разказвала само за нея.
И през сълзи от смях, и със болка...
Нека вятърът да я допее.
© Алина Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Късче нощ и звънчета от сънища,
във основата - Истина в бяло.
Шепа нещо. И много от нищото...
Книга, молив, парче огледало...
И перцето от птицата, дето
не е сова, а дявол я знае...
Акварелно петно от морето,
син прозорец към лилава стая.
По средата - платно на Надеждата"
--------------------------------------------------------
Талантливо сътворен поетичен микс за живота такъв, какъвто е, за живота без маска и без грим - "Късче нощ и звънчета от сънища, във основата - Истина в бяло." Да, това е откровената истина за човешкия живот. Всички се раждаме еднакви - кристално чисти, истински, с красиви мечти, и всички приключваме житейския си път еднакво - взели от живота "шепа нещо и много от нищото".
Много образен стих, силни, стилни, оригинални метафори!
Поздравми и от мен! -
Благодаря , Али!
-
"Не е скулптура, модул, решение,
не е разказ, не е и картина"
И което не е пак е живо
впило корен - живот надълбоко.
На душата в спиралните линии
вляло въздух,копнеж и посока...
С възхищение ръкопляскам! -
...Живот ли бе, да го опишеш....
Почитания, Алинка!! Високо си!! -
Умееш да внушиш идеята си образно и вълнуващо.
Поздравявам те, Алина! -
Великолепно изпълнение!
Насладих се. -
!
-
Младене, невероятен коментатор си, благодаря ти за подкрепата, чест е за мен!
Роси, Миночка, благодаря!
Краси,не зная какво заслужава творението ми, но винаги ме радва присъствието ти! Благодаря ти!
Ангеле, благодаря ти за красивите думи и отношението!
Раде, чудесно и достоверно допълнение!Благодаря! -
Четирилистна изсушена детелена, която носиш винаги в тефтера...
И дюлевото сладко, направено от мама вчера...
Тази твоя инсталация така ме грабна – цяла вечер ще добавям, дано не се сърдиш! Браво, миличка! -
Не, това не е инсталация. Това е изящна бродерия на собствената душа върху канавата на безкрая. Автоиконопис. Болка в радостта и радост в болката.
Поздрави! -
Всичко си вплела в твойта инсталация,
капка по капка от живота ни клет,
дума след случка, копнеж и надежда
в прекрасен,възвишен коплет!
Поздрави сърдечни! -
Четох, та четох - с голямо удоволствие и внимание,
за да видя твоята инсталация така, както тя заслужава!
И сега стоя пред нея с уважение
и тихо аплодирам, за да не правя впечатление!
Браво, браво, Алина! -
Поздравления за Творбата, Али!
-
Поздравление, Али! За мен това е поезия от голям калибър. Само автор с изключително развито чувство за естетика и мяра може да напише подобен текст. Да проследиш метафизичната застиналост на съкровените и сакрални инварианти на своя самовглъбен свят и да ги облечеш с майсторство в поетични одежди е дяволски трудно, а още по-трудно е това да бъде извършено успешно. Доказателствени редове:
"Лъв, задрямал във герб, ламаринен...
Сламки, пух от гнезда - разпилени,
гълъб бял - виртуален... Кавиши.
Спрял часовник... Живот - над коене,
над устùте... И трудно се диша!
Три висулки от приказка ледена...
Очилата с диоптър на татко...
Анекдот за вълната и гребена...
И бурканче с горчивото сладко..."
и финалът, който ми спира дъха:
"Нощи хиляди още... И колко
бих разказвала само за нея.
И през сълзи от смях, и със болка...
Нека вятърът да я допее."
Радвам се, че има такъв силен поет в сайта, който ме зарежда с висша естетика!
Сърдечен поздрав: Мисана
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Изчерапателна образност, Али!
С възхита!