Инсталация
ИНСТАЛАЦИЯ
Не ме блазни казанът с овации,
с арт усмивки, до кокал съмнителни.
И пърформанс ли е, инсталация,
или гъдел за „драгите“ зрители?
Не е скулптура, модул, решение,
не е разказ, не е и картина.
Тя е някакво странно творение.
Аз дослагвам към нея години.
Късче нощ и звънчета от сънища,
във основата – Истина в бяло.
Шепа нещо. И много от нищото...
Книга, молив, парче огледало...
И перцето от птицата, дето
не е сова, а дявол я знае...
Акварелно петно от морето,
син прозорец към лилава стая.
По средата – платно на Надеждата –
неусетило вятърна ласка...
Недовършено шалче от преждата,
кукувичата... Щурава маска.
Не от подлите, не! - а от смешните,
ослепително бели, на Клоуна.
Отпечатък от стъпка, но грешната...
И трион, и душата на клона...
Тежка плоча от покрив на къща,
две следи на врабче край комина...
И излишното, старото, същото...
Лъв, задрямал във герб, ламаринен...
Сламки, пух от гнезда – разпилени,
гълъб бял – виртуален... Клавиши.
Спрял часовник... Живот – над колене,
над устùте... И трудно се диша!
Три висулки от приказка ледена...
Очилата с диоптър на татко...
Анекдот за вълната и гребена...
И бурканче с горчивото сладко...
Нощи хиляди още... И колко
бих разказвала само за нея.
И през сълзи от смях, и със болка...
Нека вятърът да я допее.
© Алина Стоянова All rights reserved.
