-Дали животът на земята има стойност? -
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл,
или пък смисълът ще ме намери мен?
- Живей тъй както сам си си орисал
за вечност, или просто ден за ден.
Че стойността му знае само този,
който сам живот е сътворил.
И пътят рядко е постлан със рози,
ала щастлив си щом си го открил.
© Таня Гулериа All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
