Jun 25, 2011, 4:59 PM

Интимно

  Poetry » Love
1.6K 0 3

Когато те докосвам в мрака

и искам времето да спре...

Когато до безкрайност съзерцавам

блаженството по твоето лице...

 

Дали любов е или страст е? –

експлозията в моето сърце.

Или мираж недосегаем,

изплъзващ се от мойте ръце.

 

А устните, шептейки "Остани!",

заклеват ли те или молят?

Щастливи ли ще сме като преди

или това е само трепен полет?

 

Магията, стояща межу нас,

ще видим ли и ще я оценим ли?

"Обичам те!" - ще кажем ли на глас?

И щастието си ще съхраним ли?

 

"О, миг поспри!" - възкликнал е поетът.

"Не спирай!" - ще извикам аз.

Не спирай, с устни пий ме до полуда...

Обичай ме - до сетния ми час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...