Исках да ти напиша...
Исках да ти напиша
колко звуци отлитнаха,
колко вятър премина през дланите,
некротирали в пагубно търсене...
Исках да ти напиша,
че светът всеки ден се смалява,
че кърня от измръзнали залези
и условни са трудните граници.
Исках да ти напиша...
...всичко трайно се случва след себе си.
Отънелите мигове истина
все по-често остават нечетени.
Просто исках да ти напиша,
че се стъмва без теб тишината ми
и от толкова мъка издишана -
като камък е вече душата ми.
Исках да ти напиша,
че ръцете ми днес са изстинали
и дори да не стоплиш тъгата им,
ще останеш във мене завинаги.
© Геновева Христова All rights reserved.
