Бях дете невинно.
Бях дете, изпълнено с мечти.
Бях дете, което плачеше,
когато някой го нарани.
Любов, болка, тъга -
не знаех какво е това.
Не знаех какво е да страдаш.
Не знаех, че света е една лъжа.
Искам пак да съм безгрижна.
Искам пак да съм щастлива.
Искам да съм волна и непоколебима.
Искам, но никой не ме разбира.
Сега търся детето в мен,
но вече го няма - изчезна.
Сега пораснах и вече разбирам,
че не всичко е цветно, красиво...
04.01.2008год.
© Марияна Илиева All rights reserved.