Oct 21, 2007, 7:56 PM

Искам...

  Poetry
1.9K 0 2
Малко позабравено стихче, но все пак реших да го споделя :)

Искам...

Искам пясъкът самотен
да полепне по гърба ми потен,
а слънцето усмихнато над мен,
да продължава да променя моя тен!

Искам морският бриз нежно да ме гали
и в същото време кръвта бурно да запали,
а в главата луди мисли да бушуват,
без да ми пука дали хората ще критикуват!

Искам просто на плажа да легна
и с блажена усмивка да се протегна,
а мислите да са заети с всичките неща,
които може да ти предостави нощта!

Искам...

Искам всички задръжки у дома да забравя
и на течението морско изцяло да се оставя,
за да мога да изживея всичко пълноценно,
през деня и нощта - но не поотделно!

Искам представа за времето аз да изгубя
и тайни желания в мен да пробудя,
ден и нощ да се слеят в безкрая
и на купона да не му се вижда края!

Искам залеза да изпратя със сподавен вик
и изгрева да посрещна, без да съм мигнала за миг,
а от тях нови сили аз ще взема
и към приключенията отново ще поема!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Венкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...