Искам... да живея
Искам да живея... с тебе,
като всички земни твари,
светло денем, нощем звездно,
в денонощна, свята литургия...
Да не съм като в аквариум,
а пленница, от теб освободена.
От живота да отгърна страница,
кръста пак да нося, неизпепелена.
И все от много далеч да пристигам,
във твои съзведия, смълчана,
от нереален свят пустинен,
да бродя в твоя приказка мечтана.
Искам да узная... да живея,
като другите... щастливо
и от твоето убежище миражно
все така да мога да отпивам...
като всички земни твари,
светло денем, нощем звездно,
в денонощна, свята литургия...
Да не съм като в аквариум,
а пленница, от теб освободена.
От живота да отгърна страница,
кръста пак да нося, неизпепелена.
И все от много далеч да пристигам,
във твои съзведия, смълчана,
от нереален свят пустинен,
да бродя в твоя приказка мечтана.
Искам да узная... да живея,
като другите... щастливо
и от твоето убежище миражно
все така да мога да отпивам...
© Мариола Томова All rights reserved.
