Искам да те напиша до себе си
Ти си трудно римуван куплет
и в главата ми - двеста въпроса.
Ти си винаги крачка напред
с капучино на златни подноси.
Аз те гледам в очите и... Да!
Искам, искам! И с повече пяна!
Колко минуси хвърлих в студа!
Колко пъти заспивах пияна.
А сега съм по-топла от пещ.
И събличам си всичките мисли.
Щом в нощта се стопя като свещ
представи си, че имаме смисъл.
На кълбо ще се свия до теб
между твоите рани и белези.
Ти си трудно римуван куплет.
Искам да те напиша до себе си.
© Деница Гарелова All rights reserved.
