Mar 20, 2018, 4:12 PM

Искам да ви кажа

  Poetry » Other
2.4K 6 8

 

Отивам си. Светът е против мен!

Препънах се по пътя на мечтите!

Наранена! Много ми тежи!

Тъжна! Огорчена! Без мечти!

 

Огънят в сърцето  не спира да гори!

Болката, която ме измъчва и днес дори!

Самотата от която се страхувам.

Отивам си защото.....се срамувам.

 

Напускам тепиха на живота.

Изнурена, грохнала и победена.

Не  можах истината да отстоя.

Но чиста ми е съвестта.

 

Отивам си завинаги ..........!

Обречена“ виновна“ без вина.

Ще тръгна без да кажа“ Сбогом“,

В нощите, които не мога да заспя.

 

Отивам си, защото ви обичам!

Нараних ви! Огорчих ви!

Не мога аз да си простя!

Спомените в стихове оставям ви сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. П. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ехааааааа,,,,,какво ли трябва да напиша аз, като съм вече неподвижна и в инвалиден стол!?Пиши,мисли,пиши,мислите си идват сами!!!!!
  • Ами, ами, всички сме минали по тоя път. Слушай големите! Поплачи си, ще ти мине! ( или лирическата)...Хубаво си споделила, а сега е ред да се вслушаш в нашите съвети!...
  • Не така, ще боли, ще има сълзи и вини, но си длъжна да продължиш!
  • Добре дошла и от мен. Пиши, очаквам с интерес новите ти стихове. 💓
  • Ехеййй ... Къде дават така
    Днес видя ли с какъв хубав сняг ни посрещна пролетта?!
    Как хрускаше приятно под стъпките!
    А после и какво хубаво Слънце изгря, че да го стопи и усмихне!
    Пролет иде, а с нея и надежда в душите премръзнали.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...