20.03.2018 г., 16:12

Искам да ви кажа

2.4K 6 8

 

Отивам си. Светът е против мен!

Препънах се по пътя на мечтите!

Наранена! Много ми тежи!

Тъжна! Огорчена! Без мечти!

 

Огънят в сърцето  не спира да гори!

Болката, която ме измъчва и днес дори!

Самотата от която се страхувам.

Отивам си защото.....се срамувам.

 

Напускам тепиха на живота.

Изнурена, грохнала и победена.

Не  можах истината да отстоя.

Но чиста ми е съвестта.

 

Отивам си завинаги ..........!

Обречена“ виновна“ без вина.

Ще тръгна без да кажа“ Сбогом“,

В нощите, които не мога да заспя.

 

Отивам си, защото ви обичам!

Нараних ви! Огорчих ви!

Не мога аз да си простя!

Спомените в стихове оставям ви сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ехааааааа,,,,,какво ли трябва да напиша аз, като съм вече неподвижна и в инвалиден стол!?Пиши,мисли,пиши,мислите си идват сами!!!!!
  • Ами, ами, всички сме минали по тоя път. Слушай големите! Поплачи си, ще ти мине! ( или лирическата)...Хубаво си споделила, а сега е ред да се вслушаш в нашите съвети!...
  • Не така, ще боли, ще има сълзи и вини, но си длъжна да продължиш!
  • Добре дошла и от мен. Пиши, очаквам с интерес новите ти стихове. 💓
  • Ехеййй ... Къде дават така
    Днес видя ли с какъв хубав сняг ни посрещна пролетта?!
    Как хрускаше приятно под стъпките!
    А после и какво хубаво Слънце изгря, че да го стопи и усмихне!
    Пролет иде, а с нея и надежда в душите премръзнали.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...