Искам да забравя
Искам да забравя обещанията твои,
да забравя всяка глътка дъх, поет за теб,
думите ти жарки, раждащи копнежи...
Да забравя всичките мечти безчет.
Искам да забравя нощите безсънни,
неосъзнатите надежди за сбъднати мечти,
мислите ни жадни, желания бездънни...
Да забравя от рисуващите устни как искрят лъчи.
Искам да забравя твоето мълчание,
родено след неистини, ечащи още в мен,
надеждите прекършени, неясното послание,
че ще се срещнем с тебе някой ден.
Мечтите си, забулени в тъга, аз да забравя
и болката, сковала копнежа в лед.
Трябва в миналото всичко да оставя,
но как, като не спирам да мисля аз за теб...
© Яна Танева All rights reserved.
