9.01.2010 г., 15:55

Искам да забравя

1.1K 0 2

Искам да забравя обещанията твои,
да забравя всяка глътка дъх, поет за теб, 
думите ти жарки, раждащи копнежи...
Да забравя всичките мечти безчет.

Искам да забравя нощите безсънни,
неосъзнатите надежди за сбъднати мечти,
мислите ни жадни, желания бездънни...
Да забравя от рисуващите устни как искрят лъчи.

Искам да забравя твоето мълчание,
родено след неистини, ечащи още в мен,
надеждите прекършени, неясното послание,
че ще се срещнем с тебе някой ден.

Мечтите си, забулени в тъга, аз да забравя 
и болката, сковала копнежа в лед.
Трябва в миналото всичко да оставя,
но как, като не спирам да мисля аз за теб... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За съжаление,тези неща не се забравят.Можеш само да ги замениш с нови и да се надяваш те да не завършат като предишните.
  • Прочетох на един дъх!Много ми хареса!Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...