Искам да заключа своя път
Искам да заключа своя път,
не когато вижда му се краят,
не преди съвсем да изгоря,
себе си когато разпозная.
Искам да заключа своя път.
Бяла роза нека е ключалка.
Всичко се измерва със мига.
Нека път е моята писалка.
Искам да заключа своя път.
Много ме пързаляха на сухо.
Ако в мен повярвал е светът,
щях ли да съм стигнал днеска тука?
Искам да заключа своя път,
да залостя изходните двери.
Ако ще, до края на света
с мене унижения да мерят.
Искам да заключа и да спра
с мисъл да напускам свойто тяло,
ала пътят ми е без врата,
ветровит, неравен отначало.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
