Искам да зная
Нито е този живот краткостишие,
нито прочетена дълга поема.
Писа си, срича си, още ме пише,
още очаквам покълнало семе.
Бягат минутите, хвърка си времето,
нижат се без да усетя години.
Днес е една, утре друга е темата,
колко набързо през всичките минах.
Колко ми взе, аз пък колко му дадох,
в някоя нощ ще скроя равносметка.
Още си нямам аз всичката радост,
дето в очите ми може да светне.
Нито изпила съм всичките чаши,
пълнени с черна и мъчна горчивка.
Още разпитвам кое е по-страшно,
още със всичко не мога да свикна.
Някога, някъде, може след края,
искам да бъда разцъфнала вишна.
Дълго да гледам и нека да зная:
този живот моят син ще допише.
© Ани Монева All rights reserved.
