Anita765 (Ани Монева)
297 11768
16.01.2018 г., 23:27 ч.

Искам да зная 

  Поезия » Друга
411 7 13

Нито е този живот краткостишие, 
нито прочетена дълга поема. 

Писа си, срича си, още ме пише,

още очаквам покълнало семе.

 

Бягат минутите, хвърка си времето,

нижат се без да усетя години.

Днес е една, утре друга е темата,

колко набързо през всичките минах.

 

Колко ми взе, аз пък колко му дадох,

в някоя нощ ще скроя равносметка.

Още си нямам аз всичката радост,

дето в очите ми може да светне.

 

Нито изпила съм всичките чаши,

пълнени с черна и мъчна горчивка.

Още разпитвам кое е по-страшно,

още със всичко не мога да свикна.

 

Някога, някъде, може след края,

искам да бъда разцъфнала вишна.

Дълго да гледам и нека да зная:

този живот моят син ще допише.

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво! Бъди!
  • Много хубаво стихотворение.
  • "Какво ли от нас ще вземе то, какво ли във себе си ще скрие!"
  • Горчивката е лековита. Като стиховете ти. 💚
  • Браво, Ани!...Носи наслада всеки куплет тук!...Чудесен стих!...
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Бъди разцъфнала вишна, Ани!
  • Разкош!
  • Мъдър стих с великолепен финал! Поздравявам те, Ани!... И добавям към любимите.
  • Неизвестността е интересното на живота... Пожелавам ти дълго да записваш преживяванията си, за да живееш още по-дълго! Поздрави, Ани!
  • Нито изпила съм всичките чаши,
    пълнени с черна и мъчна горчивка.
    Още разпитвам кое е по-страшно,
    още със всичко не мога да свикна.
    -----
    уникално
  • Вярно е. Права си. Бързо е времето,
    но мисълта скорострелно успява
    да отдели настрани второстепенното
    и да опише, което си заслужава
    Че да се помни, повтаря и пее
    та и след нас да ни има
    Струва си, струва си да се живее...
    А пролетта следва зимата...
  • Много хубаво, Ани! Ама, имаш още доста да пишеш, миличка, а синът ти ще си пише своя си живот.
Предложения
: ??:??