ИСКРЕНА ИЗПОВЕД

Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквато и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям
непобедима и бяла, и няма никога
да ме обезвери горчивото на земния ти ад,
като бял безсмъртен Феникс вълшебно
ще възкръсвам пак,и пак, и пак. Повярвай,
ти няма да ме победиш с грозни калени
интриги на хора злобнии фалшиви,с души
двулични, завистливи, нито с илюзии
несбъднати дори, или пък с разплакани
мечти. С какво ще ме уплашиш,ти живот,
с рани отровни от коварно предателство,
с истината лицемерна на злонамерено
ехидно ласкателство, с леденото, подло
равнодушие на глухо самовлюбено
безличие, с острите нокти на нечие гневно
комплексирано величие, или пък
с високомерното его на едно сляпо
и нямо надменно безразличие?
Не, не ме е страх от теб, оглеждам се

и в светлото, и в тъмното на суетното

житейско огледало, и преоткривам

отново истината и в бялото, и в черното,

на откровено банални, ретроактуални, бездарни

лъскави сценарии, и нелогично комични,
модерно аналитични, безлични сериали.

Знай, да, знай,аз преосмислих те във всичко,

и сама избрах, да те обичам безусловно,такъв
какъвто си, негримиран, реален живот,
и дръзката ми светла вяра в тебе никога
да не умре, а молитвата ми бяла да е
винаги с непобедими, волни, слънчеви
криле. Да, признавам, наясно съм
с горчивото на ада земен, не отричам,
но вярвам искрено и безвъзмездно в меда
сладък на земния рай, затова без страх
винаги ще сричам, до последният си дъх,
до гроб : "Независимо от всичко,аз пак
обичам те, живот !!!" Ще се уплаша само
и единствено тогава, ако вече не вярвам,
че животът е усилие,което винаги си струва,
и вместо в олтара бял, покорно примирена,
коленича доброволно в локва черна кал.