Jun 20, 2008, 6:38 AM

"Искрица"

  Poetry » Love
1.2K 0 1

                         Искрица
                                                       ( на А.)


Стоях наведен, свел поглед в тъмнината...
една искрица в мен изгря...
влачих се, пълзях, отново пак вървях...

 

Вървя, пълзя, пак влача се...
една искрица в мен умря...
стоя наведен, (отново) свел поглед в тъмнината...

 

(нима това ми е съдбата!?)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • На Никой съдбата не е такава!!!На всеки му идва времето да бъде истински щастлив!Както се казва "за всеки влак си има пътници",колкото и изтъркано да звучи.Намери сили в себе си и не позволявай на света и на живота да те смачка!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...