20.06.2008 г., 6:38 ч.

"Искрица" 

  Поезия » Любовна
1027 0 1

                         Искрица
                                                       ( на А.)


Стоях наведен, свел поглед в тъмнината...
една искрица в мен изгря...
влачих се, пълзях, отново пак вървях...

 

Вървя, пълзя, пак влача се...
една искрица в мен умря...
стоя наведен, (отново) свел поглед в тъмнината...

 

(нима това ми е съдбата!?)

© Димитър Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На Никой съдбата не е такава!!!На всеки му идва времето да бъде истински щастлив!Както се казва "за всеки влак си има пътници",колкото и изтъркано да звучи.Намери сили в себе си и не позволявай на света и на живота да те смачка!!!
Предложения
: ??:??