20.06.2008 г., 6:38

"Искрица"

1.2K 0 1

                         Искрица
                                                       ( на А.)


Стоях наведен, свел поглед в тъмнината...
една искрица в мен изгря...
влачих се, пълзях, отново пак вървях...

 

Вървя, пълзя, пак влача се...
една искрица в мен умря...
стоя наведен, (отново) свел поглед в тъмнината...

 

(нима това ми е съдбата!?)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На Никой съдбата не е такава!!!На всеки му идва времето да бъде истински щастлив!Както се казва "за всеки влак си има пътници",колкото и изтъркано да звучи.Намери сили в себе си и не позволявай на света и на живота да те смачка!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....