20.06.2008 г., 6:38 ч.

"Искрица" 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
1120 0 1
Искрица
( на А.)
Стоях наведен, свел поглед в тъмнината...
една искрица в мен изгря...
влачих се, пълзях, отново пак вървях...
Вървя, пълзя, пак влача се...
една искрица в мен умря...
стоя наведен, (отново) свел поглед в тъмнината...
(нима това ми е съдбата!?)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Иванов Всички права запазени

Предложения
  • Мъко моя, чашата е празна! Блещи се насреща ми ехидно, суха като ялово корито дето е изгубило реката...
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
  • Да ходя по ръба е мой патент. На ляво – страст, на дясно – зла омраза. Във някакъв трънлив експериме...

Още произведения »