Nov 10, 2006, 2:42 PM

Истина

  Poetry
1.1K 0 1
Разкрих душата си до края.
Не знам дори защо ли го направих.
Но каза ми че искаш ти да знаеш.
И чак сега когато се разтворих за теб
,и ти предложих всичко свое,
сега разбрах до края твойте думи.
Разбрах защо от мене ти избяга.
Защо така жесток ти беше с мене,
Защото аз без теб не мога.
Защото ти ме омагьоса.
Защото знаеш,че не можем да сме двама.
И аз го знам, и ми е тежко.
Ах,толкоз много мога аз за теб да сторя!
Да те обичам и желая до безкрайност.
Но кой ще позволи да бъдем двама?
И кой ръцете наши ще венчае?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жестока истина , Снежи...но живота тъй или иначе продължава. Браво и за този стих, въпреки че може още да се изисква и от него!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...