10.11.2006 г., 14:42 ч.

Истина 

  Поезия
744 0 1
Разкрих душата си до края.
Не знам дори защо ли го направих.
Но каза ми че искаш ти да знаеш.
И чак сега когато се разтворих за теб
,и ти предложих всичко свое,
сега разбрах до края твойте думи.
Разбрах защо от мене ти избяга.
Защо така жесток ти беше с мене,
Защото аз без теб не мога.
Защото ти ме омагьоса.
Защото знаеш,че не можем да сме двама.
И аз го знам, и ми е тежко.
Ах,толкоз много мога аз за теб да сторя!
Да те обичам и желая до безкрайност.
Но кой ще позволи да бъдем двама?
И кой ръцете наши ще венчае?

© Снежина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жестока истина , Снежи...но живота тъй или иначе продължава. Браво и за този стих, въпреки че може още да се изисква и от него!
Предложения
: ??:??