10.11.2006 г., 14:42

Истина

1.1K 0 1
Разкрих душата си до края.
Не знам дори защо ли го направих.
Но каза ми че искаш ти да знаеш.
И чак сега когато се разтворих за теб
,и ти предложих всичко свое,
сега разбрах до края твойте думи.
Разбрах защо от мене ти избяга.
Защо така жесток ти беше с мене,
Защото аз без теб не мога.
Защото ти ме омагьоса.
Защото знаеш,че не можем да сме двама.
И аз го знам, и ми е тежко.
Ах,толкоз много мога аз за теб да сторя!
Да те обичам и желая до безкрайност.
Но кой ще позволи да бъдем двама?
И кой ръцете наши ще венчае?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жестока истина , Снежи...но живота тъй или иначе продължава. Браво и за този стих, въпреки че може още да се изисква и от него!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...