10 нояб. 2006 г., 14:42

Истина

1.1K 0 1
Разкрих душата си до края.
Не знам дори защо ли го направих.
Но каза ми че искаш ти да знаеш.
И чак сега когато се разтворих за теб
,и ти предложих всичко свое,
сега разбрах до края твойте думи.
Разбрах защо от мене ти избяга.
Защо така жесток ти беше с мене,
Защото аз без теб не мога.
Защото ти ме омагьоса.
Защото знаеш,че не можем да сме двама.
И аз го знам, и ми е тежко.
Ах,толкоз много мога аз за теб да сторя!
Да те обичам и желая до безкрайност.
Но кой ще позволи да бъдем двама?
И кой ръцете наши ще венчае?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жестока истина , Снежи...но живота тъй или иначе продължава. Браво и за този стих, въпреки че може още да се изисква и от него!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...