Dec 29, 2024, 2:13 PM

Истините стари

  Poetry
420 1 0

Не се превръщай в сянка за каприз

на някой, който тъпче красотата.
Не пренебрегвай сутрешния бриз
и вятъра, понесъл свободата.

 

Не завещавай нищо на човек,
превърнал злобата си в егоизъм.
И оправдавал пътя си нелек
с порочност, дързост, наглост и снобизъм.

 

Не посвещавай време на човек,
неблагодарен, алчен, самовлюбен,
животът дава твърде  скромен чек
и брани поглед от тъга пробуден.

 

Не пропилявай чест, съдба, мечти
за да се бориш с нечии кошмари.
Сложи днес спомените на везни 
и дай живот на истините стари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...