И днес заглавията тръбяха:
"Вирусът е нов и непознат!"
Но, мисля, всекиму известен
е простият човешки страх.
Не вярвам в стъклени кълба.
Но моля, погледнете, хора -
вдигнахме на бунт Земята.
Краят може и да дойде скоро.
Тичаха до завчера невинни
дечицата, възседнали тояжки!
Прокарва той сега рушвети,
вредом тя пък сваля... прашки.
Къде лежи сърцатият велможа,
свален от верния си Росинант?
Нима и истината заменихме
с поредния фалшив имплант?!
© Александър All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
