Jul 14, 2006, 12:25 AM

ИСТИНСКА 

  Poetry
943 0 13
                    Истинска


Не ме заключвай в призрачно безвремие,
да сещам искам всеки отминаващ миг,
в стрелките на очакващото нетърпение
да търся истините свои - смях и вик...

Не ме орисвай на мълчание тегобно,
треперят устните във шепот онемял,
да викам искам - с писък, волно -
с вериги мойта тишина сковал.

Да бъда истинска, понякога да страдам,
да сещам болката, да вярвам, че ще спре,
човек да бъда искам, да мога да прощавам,
не ми отнемай, моля те, човешкото сърце...


18.06.2006г.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??