ИСТИНСКА
Истинска
Не ме заключвай в призрачно безвремие,
да сещам искам всеки отминаващ миг,
в стрелките на очакващото нетърпение
да търся истините свои - смях и вик...
Не ме орисвай на мълчание тегобно,
треперят устните във шепот онемял,
да викам искам - с писък, волно -
с вериги мойта тишина сковал.
Да бъда истинска, понякога да страдам,
да сещам болката, да вярвам, че ще спре,
човек да бъда искам, да мога да прощавам,
не ми отнемай, моля те, човешкото сърце...
18.06.2006г.
Не ме заключвай в призрачно безвремие,
да сещам искам всеки отминаващ миг,
в стрелките на очакващото нетърпение
да търся истините свои - смях и вик...
Не ме орисвай на мълчание тегобно,
треперят устните във шепот онемял,
да викам искам - с писък, волно -
с вериги мойта тишина сковал.
Да бъда истинска, понякога да страдам,
да сещам болката, да вярвам, че ще спре,
човек да бъда искам, да мога да прощавам,
не ми отнемай, моля те, човешкото сърце...
18.06.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
