Разбрах какво е самотата,
когато за първи път се разхождах
(час или два след полунощ)
в болничен коридор.
Тогава (на 16 ли бях, или на 17,
кой го помни на…)
ми проблесна още нещо:
важно е не копието,
а причината,
която те кара да го забиеш
или да го приемеш в гръдта си.
Важно е не виното,
а което те води
да посегнеш към него.
И истинската самота
е да нямаш какво да кажеш –
а да искаш да чуеш.
© Александър Белчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
