22.02.2009 г., 15:37 ч.
Истинската самота
Разбрах какво е самотата,
когато за първи път се разхождах
(час или два след полунощ)
в болничен коридор.
Тогава (на 16 ли бях, или на 17,
кой го помни на…)
ми проблесна още нещо:
важно е не копието,
а причината,
която те кара да го забиеш
или да го приемеш в гръдта си.
Важно е не виното,
а което те води
да посегнеш към него.
И истинската самота
е да нямаш какво да кажеш –
а да искаш да чуеш.
© Александър Белчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
ГОЛЯМ СИ!
-
Много добро!
-
Обикновено слушаме единствено себе си.
Когато искаме да чуем, а няма кого си е самота, болезнена!
Поздрав! -
Саш...!
-
Какъв стих!!! Сърдечни поздрави!
-
!!!!
-
Не е да не знам, че да се опитваш да абсолютизираш ти гарантира неуспеха, но обратното твърдение - самотен си, когато имаш какво да кажеш, а няма на кого - ми се струва по-лишено от основания, особено в ерата на интернет. Така че едно "за мен" би оправило нещата, но пък допуснах, че това се подразбира и е излишно да пренатоварвам с него текста. Благодаря Ви за коментарите.
-
!!!
-
"да нямаш какво да кажеш –
а да искаш да чуеш"
!!!
Поздрав! -
"а да искаш да чуеш."
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ГОЛЯМ СИ!
Много точно - на 17-и септември навършвам 57... - с тази истина се шегувам в момента, инак - благодаря и на теб, и на всички, за милото отношение. Весели празници!