Истинската самота
Разбрах какво е самотата,
когато за първи път се разхождах
(час или два след полунощ)
в болничен коридор.
Тогава (на 16 ли бях, или на 17,
кой го помни на…)
ми проблесна още нещо:
важно е не копието,
а причината,
която те кара да го забиеш
или да го приемеш в гръдта си.
Важно е не виното,
а което те води
да посегнеш към него.
И истинската самота
е да нямаш какво да кажеш –
а да искаш да чуеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
