Вярваш ли, че случайно те избрах.
Ти беше сама,
аз бях сам,
дупка
в моето сърце,
дали ще успееш да е запълниш?
Приличаш ми,
познай на кого,
ще се сетиш ли?
Да, това е !
Един път се влюбваш,
много пъти те разбиват.
Проклятие си,
кой ми го причини?
Отрова си,
опитах те,
търся те още,
но защо ?
Ниско-160,
лешниково кестеняво,
мистичен поглед,
намирам те постоянно.
Къде си?
Идваш ли?
© Емануел All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
