Истинско небе
Умирам - светът ми изчезва,
скоро ще бъда в Адовата бездна.
Но само преди да умра
чуй ти моите слова:
"Във векове на царе и рицари славни,
на зверове и чудовища гладни
един момък, що себе си рицар наричал,
ни у царе и царкини се вричал.
Той страшно силно жените обичал
и все след девиците тичал.
Но сам се събуждал на утринта
с дупката в душата, поредна;
не знаел как да се спаси и пропадал,
сам себе си рицаря-момък предавал.
Но чул, че в далечна страна
живее вещица стара,
що лекува всяка болка, тъга,
спасява от цяла поквара!
И тръгнал рицарят безстрашен
да води живот безопасен.
Стигнал той у вещицата превелика
с душа, на пепел сякаш стрита.
Почукал плахо на вратата -
показала се пред него стара жена,
грозна на вид тя била,
но мъдро гледала през своите светила.
"Кажи ми ти, момъче честно,
що те води при мене сърцето безгрешно!?"
"Не момък, а рицар съм аз,
що търси лек за изгаряща страст!"
"Момъче мило, аз зная що те тебе мъчи,
но сърцето, знай, ще сполучи.
Иди ти да търсиш своето Истинско небе
там, дето дъжд не вали,
а само Слънце грее.
Това място Истинско, знай, се нарича
и сърцето там ще намери това, което обича!"
"Но как да го търся -
у мене сили вече няма!
Срещу зло ли ще се изправя
или срещу някаква друга измама?"
И рицарят борил се векове
за своето Истинско небе.
А когато намерил го - бил най-щастлив
и в душата най-красив!
И само преди да умра,
ще ти кажа аз това:
Ти си моето Истинско небе,
ти си онези струни от любов,
които да скъса никой не може -
те направени са от моя порив за живот!
© Никой All rights reserved.
