В Салем живях аз нявга
и като дете щастливо си растях,
свободно бягах из полята,
на слънцето, цветята - весело се смях.
Израснах чудно хубава девойка –
зеленоока, с дълги огнени коси,
добра и мила, надарена песнопойка,
обичаща свободата и живота си.
Обречена на зла съдба обаче бях -
завистта над красотата надделя,
вещица нарекоха ме и прозрях –
животът ми ще свърши в огнената клада. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up