Историята на една "вещица"
В Салем живях аз нявга
и като дете щастливо си растях,
свободно бягах из полята,
на слънцето, цветята - весело се смях.
Израснах чудно хубава девойка –
зеленоока, с дълги огнени коси,
добра и мила, надарена песнопойка,
обичаща свободата и живота си.
Обречена на зла съдба обаче бях -
завистта над красотата надделя,
вещица нарекоха ме и прозрях –
животът ми ще свърши в огнената клада.
И там, сред пламъци зловещи,
заклех се във душата си,
че в бъдещи животи ще запаля свещи
за хората, отнели свободата ми.
* * *
Месечината издигна се над хоризонта
и тя пристъпи бавно пак във храма,
като огнено видение прониза тъмнината
и запали с тялото си свещта на Сатаната.
© Марина Стоянова All rights reserved.
