5.02.2008 г., 9:23 ч.

Историята на една "вещица" 

  Поезия
860 0 8

В Салем живях аз нявга

и като дете щастливо си растях,

свободно бягах из полята,

на слънцето, цветята - весело се смях.

 

Израснах чудно хубава девойка –

зеленоока, с дълги огнени коси,

добра и мила, надарена песнопойка,

обичаща свободата и живота си.

 

Обречена на зла съдба обаче бях -

завистта над красотата надделя,

вещица нарекоха ме и прозрях –

животът ми ще свърши в огнената клада.

 

И там, сред пламъци зловещи,

заклех се във душата си,

че в бъдещи животи ще запаля свещи

за хората, отнели свободата ми.

 

* * *

Месечината издигна се над хоризонта

и тя пристъпи бавно пак във храма,

като огнено видение прониза тъмнината

и запали с тялото си свещта на Сатаната.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??