Итака чака
"... навярно вече си разбрал Итаките що значат."
Константинос Кавафис
Поете, плаваш мълчешком
към своя пристан,
където глътка златен ром
ще те пречисти.
Живецът тихо се руши –
съдба несретна,
но ти не спирай, а пиши
със думи сетни.
Спомни си детството – пчела,
жужаща сладко
със трепкащите си крила
във лято кратко,
и оня вятър пъстроок,
брезата бяла,
луната, първия чертог -
любов, раздяла.
Знай, Посейдон е стар бедняк,
Циклопът - шемет -
да ти попречат няма как,
назад поемай,
дори да нямаш думи, с дъх
прокарвай в мрака
маршрутите към своя дух.
Итака чака.
© Владимир Виденов All rights reserved.
