Jul 26, 2019, 10:21 PM

Из : " Дневникът на Арти " 10 (Голдън ретривър)

742 0 0

Аз послушно съм дете,
всички казват ми: " добро момче".
Каквото речи тати - за мене е закон,
той вика ми " юначе"
и храни ме с месо и макарон. 
А мойто мило мамче
ме глези кат' котанче.
Даже и "принцески" ми опича,
другото дете дори не ги засича😉

Аз кротувам, не бърборя,
Тишина да не развалям, ни покоя.
От моето семейство златно 
С курорти награден съм многократно.

Ох, как хубавко си пощурях, 
На полянката в захлас играх.
Мама взе да скача като щърка драг.
Да не би да имитира тоз приятел дългокрак?!
"Не от дивото планинско настроение, 
А от страх, заради змийско-гущерско стълпотворение."- поясни на тати.
Уф какво е имал той да пати
с туй миньонче..." Ей, не бой се!
С чудната природа спой се."
И много миличко я увеща
Да стъпва здраво на крака.

Трябва да помислим и за риболова,
Но дали ще дойде ред?!
Загнездихме се, сякаш във окова, 
вторачени във изгледа напред.

Спокойно, дългичко ще поостанем,
Ще има време и за риболовна стръв,
Мечешки пътечки ще покажем,
Ще си представям, че съм Царят лъв!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...