Из : " Дневникът на Арти " 10 (Голдън ретривър)

Аз послушно съм дете,
всички казват ми: " добро момче".
Каквото речи тати - за мене е закон,
той вика ми " юначе"
и храни ме с месо и макарон. 
А мойто мило мамче
ме глези кат' котанче.
Даже и "принцески" ми опича,
другото дете дори не ги засича😉

Аз кротувам, не бърборя,
Тишина да не развалям, ни покоя.
От моето семейство златно 
С курорти награден съм многократно.

Ох, как хубавко си пощурях, 
На полянката в захлас играх.
Мама взе да скача като щърка драг.
Да не би да имитира тоз приятел дългокрак?!
"Не от дивото планинско настроение, 
А от страх, заради змийско-гущерско стълпотворение."- поясни на тати.
Уф какво е имал той да пати
с туй миньонче..." Ей, не бой се!
С чудната природа спой се."
И много миличко я увеща
Да стъпва здраво на крака.

Трябва да помислим и за риболова,
Но дали ще дойде ред?!
Загнездихме се, сякаш във окова, 
вторачени във изгледа напред.

Спокойно, дългичко ще поостанем,
Ще има време и за риболовна стръв,
Мечешки пътечки ще покажем,
Ще си представям, че съм Царят лъв!