Избавление
В призрачния град се връщам,
там, където с теб живях,
спомените ме прегръщат
и за втори път умрях.
Душата ми броди из земята,
не може да намери покой,
отварям без ръце вратата,
а на леглото ти си с нея, мили мой.
Гледам ви - заспали лице в лице,
сгушени, дишащи с дъх един,
пронизва болка мъртвото сърце -
та ти си още мой любим!
Спите върху нашите чаршафи,
завити с нашето одеало...
Викам, но не чувам гласа си,
ох, то от любов още боляло...
Мислех си, че като не съм жива,
няма да има болка, тъга -
на мъртвата душа болка не отива,
но тя се е вплела в пепелта...
Къде избавление да търся?
Вече нищо не мога да направя -
със спомените и паметта си мърся,
искам, но не мога да те забравя.
Няма изход за душата,
вечно в нищото ще броди,
за моя грях наказа ме съдбата -
всеки път към теб да води.
Избавление ми дай!
Поне малко се смили,
на мъките ми сложи край,
дай ми сърце, в което от теб няма следи...
там, където с теб живях,
спомените ме прегръщат
и за втори път умрях.
Душата ми броди из земята,
не може да намери покой,
отварям без ръце вратата,
а на леглото ти си с нея, мили мой.
Гледам ви - заспали лице в лице,
сгушени, дишащи с дъх един,
пронизва болка мъртвото сърце -
та ти си още мой любим!
Спите върху нашите чаршафи,
завити с нашето одеало...
Викам, но не чувам гласа си,
ох, то от любов още боляло...
Мислех си, че като не съм жива,
няма да има болка, тъга -
на мъртвата душа болка не отива,
но тя се е вплела в пепелта...
Къде избавление да търся?
Вече нищо не мога да направя -
със спомените и паметта си мърся,
искам, но не мога да те забравя.
Няма изход за душата,
вечно в нищото ще броди,
за моя грях наказа ме съдбата -
всеки път към теб да води.
Избавление ми дай!
Поне малко се смили,
на мъките ми сложи край,
дай ми сърце, в което от теб няма следи...
© Ванеса All rights reserved.
