С всяка твоя дума нараняваш ме,
с всяко твое действие бавно ме убиваш,
аз накарах те да страдаш,
но ти с жестокостта си прекаляваш!
Защо толкова те обичам?
Все нещо тегли ме към теб...
всяка мисъл, всеки поглед,
всичко заобикалящо навред.
Обичаш ли ме? Моля те кажи ми!
Защото имам нужда от това!
Ако е така - добре, докажи ми!
Трудно ли е да направиш това?
Защо си мислиш, че не помня
своите безбройни грешки,
че не опитвам да ги поправя?!
Да простиш не е ли човешко?
Бъди човек и прости ми,
както аз простих онази целувка,
бъди човек - припомни ми
топлотата на твойта милувка!
Истина е - не е лесно да забравя
всичко, което се случи между вас,
ала няма какво да направя...
все пак бъдещето е пред нас!
Ако искаш да си с мен -
готова съм до живот да те обичам...
твой да бъде всеки ден
и в любов да ти се вричам.
Хайде, ела - покажи ми,
какъв е изборът твой?
Ако съм аз, просто кажи ми
и обсипи ме с целувки безброй!
© Криси All rights reserved.
--------------------------------------
Пожелавам да се сбъдне,
любим любима да прегърне,
и щастието при тях да се върне!
Много влюбено и всеотдайно стихът ти звучи,
пожелавам най-искрено СБЪДНАТИ МЕЧТИ!
БЪДИ!