Избирам да летя
Избирам да летя. Ще кажеш ти - безумие.
Ще питаш, а къде са ти крилата?
Защо тогава тръпнат раменете ми възбудено
и скучна е, и суха е земята?
Криле съм нямал - е, ще си направя.
Напук на правилата ти велики.
И хиляди години да отнеме,
ще счупя сивите вериги.
И в името на свободата
ще пренебрегна глупостта,
Макар и стъпил здраво на земята,
ще се въздигна, и ще полетя.
И в сънищата твои, и в мечтите.
И в хората, изгубили надежда.
И в необятните простори под звездите.
И в погледа на влюбени младежи.
Аз мога. Да избирам. Днес. Сега.
Над облаците бели ще летя.
Ще полетя. Защото съм избрал.
Ела със мен. Дори да е провал.
© Тодор Караиванов All rights reserved.
