Избор

От тихо чукане в нощта

прозорецът ми проехтя.

Събудих се от светлина -

надничаше една звезда.

Протегнах плахо аз ръка,

докоснах малката звезда,

а тя зашепна ми в нощта:

- Здравей, не ме ли ти позна?

- С теб играехме в пpостора,

но ти избра да слезеш долу.

Тук дом любим да изградиш,

живот човешки да делиш.

Какво е станало със теб -

години минаха безчет,

и гасне твоята светлина -

нима нещастна си сега?

Погалих нежно аз звездата,

след туй отворих й вратата -

да види моите деца -

две ярки, мънички слънца.

- На тях дарих аз своята сила -

да раснат здрави и щастливи.

В тях чезне моята светлина,

че те остават на света

Сега иди си ти, звездице,

любима моя ти, сестрице.

За нищо аз не съжалявам,

в път човешки продължавам.

А ти играй си във простора -

да радват се добрите хора.

Кога заспиваш във зори:

- Добър ден - ми прошепни.