Feb 4, 2008, 7:16 PM

Избягах и сгреших

  Poetry
927 0 4
 

Избягах и сгреших

 

Избягах... от сянката на самотата

и скрих се във прегръдките на непознат.

Пречупих обичта през призмата на свободата

и сгреших, криейки лицето си от този свят.

 

Избягах... от проблемите и от лъжите

и скрих очите си зад маска на щастливка.

Превърнах аз във смях болката, горчивините

и сгреших, показвайки на другите изкуствена усмивка.

 

Избягах от страха... не исках да съм жалка,

облякох себе си в костюм на непукист.

Поисках  да съм силна и безстрашна... поне за малко,

и сгреших, сгреших, сгреших!!!

 

Сега стоя, изправена пред себе си

и с гордост заявявам на другите и на света,

че съм сама, мога да обичам и не бягам от проблемите...

И изпитвам страх като всички други същества!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...