4 февр. 2008 г., 19:16

Избягах и сгреших

930 0 4
 

Избягах и сгреших

 

Избягах... от сянката на самотата

и скрих се във прегръдките на непознат.

Пречупих обичта през призмата на свободата

и сгреших, криейки лицето си от този свят.

 

Избягах... от проблемите и от лъжите

и скрих очите си зад маска на щастливка.

Превърнах аз във смях болката, горчивините

и сгреших, показвайки на другите изкуствена усмивка.

 

Избягах от страха... не исках да съм жалка,

облякох себе си в костюм на непукист.

Поисках  да съм силна и безстрашна... поне за малко,

и сгреших, сгреших, сгреших!!!

 

Сега стоя, изправена пред себе си

и с гордост заявявам на другите и на света,

че съм сама, мога да обичам и не бягам от проблемите...

И изпитвам страх като всички други същества!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...