Избягай!

Poetry

582 0 2

Не търся и не чакам никой.

Животът ми към нищото ме води.

Останаха ми спомени, но разпилени.

Мечтите ми са празните надежди.

Отдавна устните не търсят никой.

И ръцете ми забравили са всички.

Очите ми са слепи и не виждат.

Сърцето ми е празно – бездна.

А вчера в живота си те пуснах.

Отпих от твоята надежда.

Но те моля, от моя свят избягай.

... И твоят празен да не стане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

konstantbulgara (Констант Булгара)

много хубаво и наистина тъжно

2011-07-31T18:04:09+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

" Но моля те от моят свят избягай.И твоят празен да не стане."
Много тъжно,но хубаво стихче!

2011-07-31T16:20:02+03:00

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0