Feb 10, 2009, 7:23 AM

Изгаряш ми сърцето

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Изгаряш ми сърцето...

както изгревът червен прегръща небето,

парещи сълзи се спускат по лицето...

Изгаряш ми сърцето...

Чакай! Спри се!

Моля те, върни се!

                       Изгоря...

 

 

И сама останах в пепел-свят,

но зная, той пак ще бъде огрят -

от слънчевите лъчи отново изгорен

и от твоите очи - пак изпепелен.

И отново ще гори от усмивката ти лека.

И отново ще боли в прегръдката ти мека.

Търпеливо ще чакам докрай да изгоря

и за любовта твоя, най-после да прегоря.

Ох, дано най-накрая се вразумя!

 

 

Но днес изгревът ще бъде пепел на небето.

За теб все още не е прегоряло сърцето.

                            То само изгоря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани Дончева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...