Изгаряш ми сърцето...

както изгревът червен прегръща небето,

парещи сълзи се спускат по лицето...

Изгаряш ми сърцето...

Чакай! Спри се!

Моля те, върни се!

                       Изгоря...

И сама останах в пепел-свят,

но зная, той пак ще бъде огрят -

от слънчевите лъчи отново изгорен

и от твоите очи - пак изпепелен.

И отново ще гори от усмивката ти лека.

И отново ще боли в прегръдката ти мека.

Търпеливо ще чакам докрай да изгоря

и за любовта твоя, най-после да прегоря.

Ох, дано най-накрая се вразумя!

Но днес изгревът ще бъде пепел на небето.

За теб все още не е прегоряло сърцето.

                            То само изгоря...